АНИ ДАВА СЪВЕТИ В БЛОГА. ЕТО ЗАЩО ДА СЕ ВСЛУШАШ

Здравейте, драги читатели. Това съм аз, Ани.

Списвам блога на Pick N Dazzle и всяка седмица ви поднасям идеи за красота, здраве, любов и лайфстайл.

Защо да ме слушате?

След 29 години живот в човешко, женско тяло тук на Земята, бих казала, че имам опит.

Сблъсквала съм се с въпроси за красотата, личния стил и това как да се чувствам добре в собствената си кожа. С времето съм открила и някои отговори.

Както основателката на Pick N Dazzle, Павлина, и аз съм живяла в различни държави. (Далеч не толкова много, колкото Павлина, но все пак.)

Опитът ме научи как да се храня здравословно на ограничен бюджет в Ню Йорк, къде да отида на фризьор в Берлин и как да си адаптирам гардероба, за да изглеждам професионално в старомодния Оксфорд.

През десетилетието, което прекарах в Съединените щати, Германия и Обединеното кралство, се информирах по трудния начин за здравето, храната, спорта, връзките и баланса между работа и личен живот. Ето само един пример.

За да се справя със стреса от работата, започнах да бягам – страст, която споделят и колежките ми Радост и Анико.

Тичала съм на невероятно красиви места – горски пътеки в Бавария, по хълмовете около Оксфорд, в парковете на Берлин и по поречието на р. Хъдзън, на брега на Манхатън.

Лошата новина: за съжаление, прекалих.

В желанието си да стигна все по-далеч пренебрегнах болката и дискомфорта и се оказах с травма на коляното.

Това изживяване ме накара да се замисля как ние, жените, се стремим към съвършенство и понякога правим компромиси със собственото си здраве в името на кариерата, майчинството, красотата.

Болката в коляното ми беше знак, че трябва да променя нещо.

Никой освен мен не ме принуждаваше да постигам някаква висока цел. Трябваше да обърна внимание на собствените си нужди и да поставя здравето си на първо място.

Промених доста неща. Пробвах различни начини да се справя с болката: разходки, йога, кинезитерапия, акупунктура.

С години нямаше подобрение. Чувствах се обезкуражена и контузена завинаги. Докато, най-накрая, нещо не помогна.

През последните десет месеца тренирам вдигане на тежести с професионален треньор. Здравите мускули страшно ми помагат. Знам много повече за това на какво е способно тялото ми и какво е добре за него.

Страхотно е усещането да мога да вдигна повече от собственото си тегло. Но не прекалявам и не се стремя веднага да постигам чудни резултати. Напредвам постепенно и безопасно.

Добрата новина: коляното ми е по-добре. Дискомфортът не е изчезнал напълно, но почти, и мога да се движа свободно.

По-силна съм от всякога. И отново мога да тичам. Засега за не повече от две минути… но през тези две минути се чувствам като шампион.

С последователност и търпение, до другото лято ще мога да тичам из парковете на София и по планинските пътеки.

Както колежката ми Али, и аз съм последният човек, който някой от съучениците ми би предположил, че един ден ще дава съвети за красота. Бях страшно притеснителна девойка. Единственото нещо, което обичах да правя, беше да чета. Хърмаяни Грейнджър беше моят идол (и все още е).

От магистратурите ми по история на изкуството научих много за красотата и визуалния стил.

Животът ме научи за работата, любовта, грижата за себе си и всичко останало.

Щом аз мога да се науча да се гримирам и да вдигам щанги, това е доказателство, че всеки може да се научи на всичко. Трябва само търпение и малко подкрепа.

Това е целта на този блог – вдъхновение да пробваме нещо ново и да станем малко по-добри.

Нямам търпение да споделям още идеи с нашите читатели и да продължавам да се уча от впечатляващите си колеги. Ще се видим скоро тук, в блога!